Повече за базалната имплантология

Биологични и функционални основи на базалната имплантология.

 

Зъбите, периодонциума, базалната кост и ТМС са структурните елементи на стоматогнатната система. Дъвкателната функция е високо адаптивна към променящите се функционални стимули и запазва висока степен на регенеративни възможности. Същевременно стоматогнатната система претърпява значителни функционални и морфологични промени при загубата на някои от структурните и компоненти (зъбите и пародонта), с които трябва да се съобразяваме при последващата рехабилитация на дъвкателния орган.

 

В съответствие  с общовалидния природен  принцип на съхраняване  на енергията- „максимална ефективност с минимум енергия“, костната структура се подържа на минимално ниво достатъчно за оптималното изпълняване  на метаболитната и опорна функции. Опорната функция обаче не е най-критичната функция на скелетната система, нейната по-важна роля е да служи като физиологичен резервоар на калций, с което играе значителна роля в контрола на калциевата хомеостаза. Този процес е хормонално обусловен.

 

Във връзка с функциите, които изпълнява в организма, скелета се състои от две фракции: -структурна (метаболитно неактивна) представена най-общо от кортикалиса  и метаболитна представена най-общо от спонгиозата. В алвеоларната кост в частност структурната фракция е представена от субпериосталната компакта и Lamina Propria на зъбната алвеола , а метаболитната фракция включва цялата спонгиоза и ендосталната част от компактата. (W.Eugene Roberts, William Hohlt, Gordon Arbuckle, The Supporting Structures and Dantal Adaptation, Science and Practice of Occlusion.)

 

Костната архитектоника се определя от кардиналния принцип „ максимална здравина с минимална маса и в минимален обем“, което означава, че костта е налична само там където е функционално необходима.

 

При загуба на зъбите алвеоларната кост губи функционалния стимул упражняван от тях, което води до резорбция на вече ненужния алвеоларен процес. Като цяло липсата на зъби води до тотално намаляване на функционалния стимул в  стоматогнатната система, което от своя страна заедно с кумулативния ефект от хормоналните въздействия води до общо намаляване на мускулната и костната маса.

 

Важното е, че редукцията на костната маса е за сметка на метаболитно активната фракция описана по-горе, структурната фракция е метаболитно неактивна и се запазва относително константна през живота.

 

Област на интерес за базалната имплантология е именно структурната (опорната) фракция на горната и долната челюсти.

 

В долната челюст такива области са базата и симфизата на Мандибулата .

 

В горната челюст, области стабилни на резорбция от мезиално към дистално са : Spina Nasalis и компактата на Foramen Incisivum, пода на носа, мезиалната и дисталната компакта на максиларния синус, палатиналния процес на Максилата и птеригомаксиларната връзка- връзката на Максилата с двете крила на птеригоидния процес на свеноидалната кост. Добра опора за имплантите осигурява и компактата на пода на максиларния синус, което е от значение особено при имедиантното натоварване на вътрекостни импланти. (Ihde and Ihde, Immediate Loading)

 

За базалната имплантология спонгиозата не е от особено значение, разбира се когато я има тя може да бъде компресирана латерално (латерална кортикализация) за осигуряване на допълнителна стабилност на импланта.

 

Комбинирането на бикортикалното закотвяне  заедно с латералната компресия осигурява един стабилен фундамент за имедиантното натоварване на вътрекостни импланти.

 
2018 Dental. Всички права запазени.