ОСТЕОПОРОЗА

Остеопороза (гр. osteo-кост и poros-пора) e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета. В резултат от разрушаване на колагеновата матрица костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания-особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. Поради голямата си разпространеност и разходи на здравните системи тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните, а в средата на века се очаква да заеме първо място поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението. Бива първична – генерализирана (обхващаща целия скелет) и локална (при инфекции, продължително обездвижване на част от тялото и др.), и вторична – след продължително лечение с кортикостероиди, при болест на Кушинг. Вторичната се среща значително по-рядко, но при нея няма възрастови ограничения. Първичната остеопороза е масовата – засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормони-естрогени. Една трета от менопаузалните жени са т.нар. бързо губещи костна маса – с повече от 3% годишно и те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са слаби и с крехка скелетна структура. Пълните жени са по-малко застрашени. Болестта се среща и при мъжете, но много по-рядко и в късната им възраст поради липсата при тях на рязко спиране на производството на половия хормон тестостеон и по-плътен скелет. Остеопорозата се нарича ‘тиха епидемия’, защото не е съпроводена с болки и може да остане незабелязана в продължение на години. След изгубването на костната тъкан може да се направи твърде малко, но по-рано може да се предотврати. Много са рисковите фактори за развитие на остеопорозата. Поради повишаване на броя на възрастното население (застаряване на населението), остеопорозата се превърна във важен проблем за здравния статус на обществото.